7 полезни свойства на Стевията – медената билка

Стевията - медената билкаПолезни свойства на Стевията – медената билка

Зад врата с табела “Термостатна” се извършва тайнството на ин витрото. Три жени внимателно наглеждат стотици епруветки. Следят за температурата, която поддържа климатикът в помещението. Регулират осветлението. Грижат се за хранителната среда, в която се развиват бъдещите организми. После клонират. Лабораторията е на филиала на земеделския институт в Шумен в близкото с. Царев брод. Тя обаче не е за създаване на човешки живот, а за изкуствено размножаване на стевия. Билката влиза в България преди 30 г. благодарение на усърдието, упоритостта и ентусиазма на ст.н.с. II ст. Йорданка Славова и колегите й. Сега отглеждането на най-сладкия природен продукт в света продължава до днес. Миналото лято Славова е отгледала 1000 растения, които са дали 28 кг листа за чай – лечебен и сладък.

Стевията – медената билка. “Идват хора от цяла България, за да си купят листа. Някои от тях ни търсят вече трета година”, споделя д-р Славова. Тя е ръководител на лабораторията по тъканни култури към земеделския институт и е посветила голяма част от научната си дейност на стевията, т.нар. медена билка. Дълга и чудна е историята на стевията, разказва Славова. Билката съществува в диво състояние в Парагвай, Уругвай, в някои части на Китай. Ползва се повече от 1500 г. Вероятно първи са разбрали уникалните й качества индианците гуарани, които живеят и сега в Южна Америка.

В литературата е описано, че преди Колумб да стъпи на континента, те са пиели чай от сладка трева. Гуараните дълго пазели секрета й, но нямало как да се спасят от интереса на чужденците. Парагвайският учен Антонио Бертони я преоткрива за света през XIX в. Първите му публикации за стевията са през 1887 г. Бертони кръщава билката на своето име. През 1905 г. я отнася към рода стевия, семейство астрови. Твърди се, че в света има повече от 80 вида стевии. Полезната и сладката обаче е именно Stevia rebaudiana Bertoni.

Стевията – медената билка. Тайната на стевията е разгадана през 1931 г. от френските химици Бридед и Лавел. Опитите им дават като резултат чисто бяло кристално вещество, което те наричат стевиозид. Експериментите с животните не показват токсични ефекти и европейците, и американците почват за умуват как да култивират растението. Многобройни изследвания доказват, че стевиозидът е най-сладкият природен продукт на земята. Учените смятат, че има уникални лечебни и оздравяващи свойства.

Стевията не може да се гледа във всички райони, естествената й среда е топла, няма студена зима като при нас. Тя е многогодишно растение, но при нас се отглежда като едногодишно”, обяснява Славова. Всяка есен тя и колегите й Галина Захариева и Димитрина Златанова прибират коренищата и ги съхраняват в лабораторията. Пазят ги на топло – при 5-6 градуса, и на светло. През пролетта ги пробуждат малко по-рано, разчленяват коренището и размножават растението. На полето го изнасят, когато е сигурно, че няма опасност да паднат слани.

Стевията – медената билка. Екстрактът от стевия е по-сладък от 100 до 300 пъти от захарозата. Листата й съдържат глюкозиди, пектини, витамини, 17 различни аминокиселини, микроелементи, антиоксиданти, ефирни масла”, изброява Славова. Дългогодишната работа на изследователски колективи от цял свят доказва, че стевията и екстрактът от нея са много полезни продукти и облекчават състоянието на болни от инсулинозависим диабет, хора със затлъстяване и заболявания, свързани с обмяната на веществата.

Стевията регулира съдържанието на захар в кръвта и понижава нивото на инсулин, намалява повишеното кръвно налягане, подобрява работата на храносмилателния тракт, тонизира и укрепва сърцето”, посочва Славова. Билката е мечтата на всяка жена, защото не съдържа и една калория, а подслажда многократно повече от захарта. У нас обаче тя не се отглежда масово. В Шумен я донася през 1978 г. сътрудник от Казанлък. До 1990 г. екипът работи по изследователски проекти и задачи. Икономическата криза след промените у нас обаче го принуждава да спре за известно време отглеждането на стевия. Допреди 3 г., когато отново я възраждат. Дотогава са поддържали билката ин витро. Сега коренчетата престояват месец в епруветка, после нарязват коленцата и ги “клонират” в бурканчета. Напролет ги изнасят на полето.

Литературните източници твърдят, че заради стевията “изгорял” шефът на FDA – комисията по лекарствата и храните в САЩ. Когато се предлага билката да бъде одобрена като хранителна добавка, той отказва. Макар американското законодателство да позволява билки, които са използвани до 1956 г. без да покажат странични ефекти, да се признават автоматично. Оказва се, че шефът на FDA е взел подкуп от производителите на изкуствен подсладител. “Твърди се, че 4 г. в САЩ унищожават билката и литература за нея. Точно преди да се забрани билката в САЩ, през 1990 г. в Китай се провежда IX симпозиум по проблемите на захарния диабет. Там стевията получава златен медал като едно от най-ценните растения, които способстват за повишаване нивото на биоенергийни възможности на човека и позволяват да води активен живот до дълбоки старини.

През 1994 г. САЩ признават стевията за хранителна добавка. В Европа са много предпазливи, но разрешават изследвания. През 1999 г. Европейската комисия по одобрението на храните отказва да даде разрешение за използването й и я забранява за промишлено производство и масова продажба. През 2003 г. обаче е създаден Европейски център по стевията в Льовен, Белгия. Той свиква първия си конгрес година по-късно и лекари и учени изнасят много данни за ползата от стевията и вредата от изкуствените подсладители.

От базата на земеделския институт в Шумен специално са питали РИОКОЗ има ли проблем да продават сушени листа за чай. Насочили ги да проверят в наредба за растенията, които е забранено да се влагат в хранителни добавки, от 2004 г. “Стевията липсва в списъка, затова продаваме листа. Миналата година от 1000 растения събрахме и изсушихме 28 кг листа. От тях стават 100 л чай”, похвали се Славова. Цената на 1 кг е 75 лв. От 1 г се прави литър чай.

Умолявам всички, които ще проявят интерес към стевията, да имат търпение до август. В момента не разполагаме с никакви количества от листа”, каза Славова. После призна, че специално отглеждат една саксия, за да я представят на изложението “Агра” в Пловдив през февруари. Очаквам скоро да признаят стевията като храна и в ЕС, за да може спокойно да се внася и да намери приложение в хранителната промишленост. Комерсиалната страна не ме интересува, не се притеснявам и ако производството мине в частни ръце. Важно е хората да имат алтернатива на бялата захар и изкуствените подсладители”, казва Славова.

Стевията – медената билка. В Япония най-много тачат растението емигрант. Най-големият консуматор на стевия е Япония. През 1954 г. тя започва да отглежда растението в оранжерии и го включва в програма за спасение на нацията от последствията от американските ядрени бомбардировки. Вече има 240 продукта, в които тя влиза. Дори представителствата на „Нестле“ и „Кока Кола“ там са сменили захарта и астарпама в продуктите си със стевия.
В момента стевията е одобрена като хранителна добавка в Южна Корея и е широко достъпна в Китай, Тайван и Малайзия. В САЩ широкото използване на продукцията от преработката на стевията е от 1995 г., а през 1997 г. Пентагонът обмисля да я включи в рационалното хранене на армията на страната.

Стевията – медената билка. Руските и украинските сайтове наричат стевията растение емигрант. Определят пътя й от Парагвай до Европа като дълъг и труден и разказват как медената трева стига до Русия през 30-те години на XX в. Акад. Николай Вавилов, растениевъд и географ, прави дълги и безплодни опити да получи растението по официален път. Заради неуспеха през 1931 г. при участието си в научна експедиция в Латинска Америка той събира и пренася нелегално семена на растението. Отначало никое от посадените семенца не покълва. Скоро самият Вавилов е репресиран и загива в сталинските лагери.

След смъртта му темата за стевията също умира и се възражда чак след 40 г., когато учени от Института по захарно цвекло във Воронеж успяват да го развият. Най-мощната база за изследване на новото растение е създадена в Киев, която остава такава и в постсъветското пространство. Търси се приложението й като оптимална добавка в храната на космонавти и военни.
Възможностите на стевията като подсладител са изследвани и през 1941 г. от учен в Королевската ботаническа градина. Причината е в големия дефицит на захар и подсладители в Англия заради немската блокада през Втората световна война.

Полезни свойства на Стевията – медената билка.

 

Отговорете