Първите признаци на потреблението на аспержи са намерени в пирамида в Египет, построена около 2750 г. пр. Хр. Римляните са знаели за растителния вид два века пр. Хр. Аспержите в Европа са унищожени след падането на Римската империя. От 15-ти век аспержите идват обратно в Европа от Испания, чрез маврите през Франция. От 17-ти век,започват да се отглеждат аспержи във Франция и някои други страни от Западна Европа.
Във френския двор аспержите, предизвиквайки истинска кулинарна революция. Със своя нетрадиционен вкус те успяват да впечатлят дори Краля Слънце. А Людовик XIV до такава степен обиква нежните пръчици, че заповядва на своите градинари да открият метод, по който да се отглеждат зеленчуците през цялата година. Така аспержите получават името „Кралски зеленчук“ и до днес продължават да бъдат изпитание за сетивата на любителите на нетрадиционния вкус. В Холандия от 19 век насам, по-широко се отглеждат аспержи. Твърди се, че България е била сред най-големите производители на аспержи в началото на ХХ век. Странно е обаче, че след 1944 г. те изчезват от земеделските площи. И единственото обяснение е, че са обявени за „буржоазен зеленчук“.
Аспержите (Asparagus Officinalis) са устойчиви, многогодишни растения от семейство Лилиеви (едносемеделни растения, които имат луковица или подземна грудка, напр. лук, праз и чесън). Дължината им варира от 15 до 20 см, имат масивно стъбло, прилепнали къси листенца и заострен връх. Узрелите аспержи се разлистват, стъблото им става твърдо и зеленчукът става негоден за консумация.. Те понасят изключително ниски температури, но оптимални за развитието им са между 12 и 25 градуса. Сухоустойчиви, слънцелюбиви, не толерират въздушни течения. Имат изключително силно развита коренова система, която е предпоставка за сухоустойчивост.
Видове аспержи.
Бели аспержи – високо ценени в Германия и скандинавските страни. Бялата аспержа не е специален сорт, а конкретна технология на отглеждане. Липсата на зелен цвят при нея се дължи на отсъствието на хлорофил. Тези аспержи не се излагат на слънчевите лъчи, затова и не стават зелени. Отглеждат се на сянка, покрити с пръст, и се берат веднага след като връхчетата се покажат на повърхността.
Виолетови аспержи – събират се малко по-късно, за да могат да придобият лек цвят. Слънчевата светлина генерира производството на червено-виолетов пигмент в зеленчука.
Зелени аспержи – отглеждат се върху равни терени до достигане на дължина около 15 см. Особено предпочитани са във Франция и Италия. Обикновено са с тънки и дълги стъбла, с ясно изразен аромат и вкус.
Здравословни ползи. Богати на растителни влакна и витамини С и А, аспержите са лек и здравословен зеленчук. Аспержите са богати на калий, калций, натрий и желязо и са особено полезни за подобряване на бъбречната дейност. Имат силно изразено диуретично действие. Оказват благотворно влияние върху функцията на черния дроб и белите дробове. Екстрактът от аспержи е ефективно средство както за облекчаване на махмурлука, така и за предпазване на черния дроб от разрушителното действие на токсините.
Малките пръчици са с изразени противогъбични и противовъзпалителни свойства. Аспержите притежават и успокоителни, реминерализиращи и тонизиращи качества. Малкото количество калории, съдържащи се в тези зеленчуци, ги прави подходящи при различни ограничителни режими на хранене.
Аспержи, използване.
Идеи за използване на аспержи. Най-големите почитатели на аспержи ги предпочитат сурови, потопени леко в сос винегрет, сметана или разтопено масло. Могат да бъдат съставна част на различни супи, да бъдат поднесени с гъши дроб или в агнешка яхния. Всъщност не е никак лесно да се отговори на въпроса кой е най-добрият начин за приготвяне на аспержите. Специалисти препоръчват три основни варианта: бланширани, приготвени на пара или задушени в масло или зехтин. Освен това, водата в която са варени, може да бъде използвана за приготвянето на супа, защото тя е изключително богата на витамини и минерали.
