Бегония, вcякa гpaдинa има нyждa пoнe oт eднa

бегония с червени цветове

Бегония е много голям род ниски растения от семейство Begoniaceae. Родът бегония (Begonia) включва над 900 вида, характерни за райони с тропичен влажен климат (Южна и Централна Америка, Африка и Южна Азия). Той е наречен на Мишел Бегон (оттам името бегония), френски губернатор на Хаити в края на 17 век и покровител на ботаниката.
Смята се, че броят на хибридите на бегонията е между 1000 и 2000. В това многообразие има растения, които се побират в чашка за яйце, и такива, които могат да покрият стената на остъклена градина. Много бегонии са били селекционирани и отглеждани с цел да бъдат стайни растения. За да се ориентираме в този огромен род, ни е необходима класификация.

цъфнала бегония в градинаПърво, всички бегонии имат няколко общи черти. Основният им белег е, че имат мъжки и женски цветове в съцветия. Обикновено стъблата са месести, а листата – асиметрични. Ботаниците разделят бегониите в три групи в зависимост от подземните органи на растението. Групата коренищни имат удебелени стъбла под земята, които се използват за размножаване – най-често видовете от тази група се отглеждат заради листата. Групата на грудковите имат удебелени корени, които се използват за размножаване. Тази група включва видовете с големи цветове. Най-накрая е групата с нишковидни корени – обикновени корени, които не се използват за размножаване. Тази класификация е значима за ботаника. Но на практика е по-добре бегониите да се разделят на групи в зависимост от приложението им – цъфтящи с кратък ефект,

 

червени листа на бегония листнодекоративни и цъфтящи бегонии.
Цъфтящи бегонии с кратък ефект са бегониите, които за кратко време осигуряват изобилие от цветове. Има три основни групи.

розови цветове на бегонияНай-ефектни са бегониите с грудки. Цъфтят през лятото и есента. Към тях спадат и бегониите със стелещи се стъбла. През пролетта можете да „събудите“ грудките, като ги засадите в кутии с влажен торф. Дръжте ги при температура 15-21ºС и когато се появят стъбълцата и достигнат няколко сантиметра, пренесете ги в саксии с диаметър 12 см. По-късно пресадете в саксии с диаметър 20 см. След прецъфтяването спрете поливането, отрежете стъблата, извадете грудките и ги запазете в торф.

Вторият вид са бегониите Лорен или хибриди Хейманта. Те цъфтят през зимата, достигат височина 45 см и стъблата им са толкова слаби, че им трябва подпора. Ако пензирате връхчетата на младото растение, то ще се разклони. Тези бегонии са от миналия век. Родословното им дърво е трудно за проследяване, в него са включени Б. сокотрана и Б. дрегей.

Третият вид, хибридите Елатиор, са „звездите“ сред бегониите с кратък ефект. Приличат много на бегониите Лорен, но цветовете им са по-големи. Напоследък се радват на голяма популярност.

Бегония, полезни съвети.

червена бегония на двораТемпература: Умерено топло – минимална 13ºС през зимата; избягвайте температури над 21ºС.

Светлина: Добре осветено място, но не на пряка слънчева светлина; през зимата е хубаво да ги изложите на слънце за няколко часа.

Вода: Поливайте обилно, докато бегонията цъфти, но почвата не трябва да е непрекъснато подгизнала.

Влажност на въздуха: Необходим е влажен въздух – обвийте саксиите с влажен торф и пулверизирайте около растението.

Грижи след прецъфтяването: За грудковите бегонии вижте по-горе; бегониите от другите групи обикновено се изхвърлят – в противен случай ги подрежете, дръжте ги на хладно и поливайте оскъдно; през пролетта започвайте да поливате повече; използвайте новите стъбълца за резници.

 

Отговорете