Черница – листата и плодът предпазват от болести

chernica-edno

Черница известна още в някои области като дуда или бубонка е род покритосеменни растения от семейство Черничеви (Moraceae). Включва десетина вида дървета, разпространени главно в субтропичните области на Азия, Европа, Африка и Америка. Дърветата обикновено са ниски и достигат в редки случаи до 10 метра височина. Плодът е с размер 2 – 3 сантиметра и се използва за плънка на сладкарски изделия. От него могат да се правят също така сокове и вина. Листата на черницата са зелени, обикновени и са основна храна на копринената пеперуда.

Най-широко разпространени са бялата (Morus alba) и черната черница (Morus nigra). Плодовете узряват през юни-август. В България черниците са разпространени в цялата страна като единични растения, в малки градини, предназначени за изхранване на копринената буба, като паркови и алейни дървета покрай пътища, улици, живи плетове и др. При черницата съществуват дървесни, храстовидни и декоративни форми.

Най-широко разпространени са дървесните, които формират доста обемни, свободно растящи естествени корони, достигащи на височина до 6-10 м и продължителност на живота от 50 до 150 години. Черницата е разделно полово растение като съществуват мъжки и женски растения. Съществуват и двуполови форми, при които в женските съцветия се сформират и мъжки цветове, които извършват опрашване, което под въздействието на вятъра. Черницата е студоустойчиво и сухоустойчиво растение. Вирее на различни почви и терени, но най-добре се развива и плододава на слънчеви, топли, влажни, дълбоки, пропускливи терени. Засажда се по различни схеми и на различни разстояния, в зависимост от типа на насаждението и неговото предназначение.

Черница, полезни свойства.

Черницата е сред най-полезните летни плодове. Най-голяма е концентрацията на полезни вещества в листата на бялата черница, но макар и в по-малки количества, същите вещества се срещат и в черната и червена черници. Плодовете на бялата черница подобряват зрението. Зрелите черници имат разхлабващо действие, а недоузрелите действат затягащо при стомашно разстройство. Сокът и екстрактът от плодовете действат антисептично – с тях се прави гаргара при афти в устната кухина и възпалено гърло. За лечебни цели се събират по-младите листа. Най-добре е това да става през време на цъфтежа през април и май, но може и през цялото лято. Листата се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса по Целзий. Изсушените листа са без мирис, със зелен цвят и горчиво-сладникав вкус.

Запазват се в сухо проветриво помещение. Народната медицина използва черничевите листа при леки форми на диабет. Съдържащият се в тях витамин В2 спомага за задържането на гликозата в тъканите.Черничевият чай е подходящ за всички възрасти, заради богатото съдържание на витамини и минерали. Не съдържа кофеин и танин, не води до привикване. Особено подходящ е за диабетици и хора с високо кръвно налягане. На сърдечно болните се препоръчва в продължение на месец да изяждат по 300-400 г черници дневно, разделени на 3-4 приема. Това подобрява сърдечната дейност. Сок и чай от плодовете има добър ефект при остра кашлица, бронхит, бронхиална астма и бъбречни заболявания.

Отговорете