Гладиолите се засаждат в началото на пролетта и обичат топло.
Гладиоли, името произхожда от латинското „gladius“ – меч, gladiolus – означава малък меч и вероятно, гладиолите са получили името си, поради мечовидната форма на листата си. Луковиците се засаждат в почвата, след като тя се нагрее до +7-10°С.
Дълбочината на засаждане зависи от размера на луковиците и е от 7 до 15 см. Разстоянието между редовете е 50-60 см, а между растенията в реда от 5 до 13 см.
Гладиолите изискват редовна и умерена влага. На сухи и горещи места не се развиват добре и дават изкривени стъбла, дребни и изродено съцветени цветове. Не понасят изложените на вятър места. Те са взискателни и спрямо почвата. Най-подходящи за тях са наносните и влагоемни топли почви. Торете с угнил оборски тор и най-добре през есента. По време на цъфтежа поливката е наложителна.
Грижите за гладиолата включват редовно плевене, разрохкване на почвата. Максимална потребност от вода гладиолите имат в периода на бутонизацията и по време на цъфтежа. Дори на плодородни почви през сезона трябва да проведете 4-7 подхранвания – в началото на вегетацията с азотни торове, по време на бутонизацията с фосфорни и калиеви, а след прецъфтяването – с калиеви и минерални торове.
Подхранването на гладиолите с органични торове е нежелателно. Градинските гладиоли, които произхождат от топлолюбивите африкански видове, не понасят отрицателни температури. Луковиците се изкопават от почвата през есента, преди настъпването на трайните студове. След подсушаване те се съхраняват до пролетта в хладни помещения с положителни температури.
