Пипер, произход, сортове и ботаническа характеристика

Родината на пипера е Централна и Южна Америка, като се отглежда от местното население от незапомнени времена. В Европа е внесен след Великите географски открития, като в началото е отглеждан като стайно цвете, а впоследствие бързо се разпространява като предпочитан продукт за свежа, сушена и консервирана консумация. Пипера е с високо съдържание на витамин С, като някои сортове превъзхождат дори черната боровинка. Витамин С се запазва дори и при консервиране.

Пипера е едногодишно растение от семейство Картофови /Solanaceae /, като не понася домат, картофи и патладжан преди себе си. Най-добри предшественици са бовоби и тиквови, кореноплоди или тревни смески. Обича топлина, като 18-25 градуса са оптимални за растежа му. Над 35 и под 15 градуса цветовете окапват, както и големите температурни амплитуди смущават растежа му. Поради слабата си коренова система предпочита нормална почвена влажност – около 55 %, като преовлажняването води до увяхване на растението.

Пипера предлага голямо разнообразие от сортове, с различни характеристики, като в България традиционно се отглеждат:

Бяла шипка – дрeбноплоден лют пипер, предназначен за средноранно и късно производство.
Джулюнска шипка – ранен сорт лют пипер, с вегитационен период 90-95 дни.
Златен медал – ранно и супер ранно производство, с отлични вкусови качества.
Куртовска капия – висококачествен български сорт с едри и вкусни плодове.
Калифорния – едри, кубични плодове, с много вкусна и дебела месеста част.
Сиврия – дълги плодове с нежна и сладка месеста част
Сладки рибки – средноранен и високодобивен сорт лют пипер
Слоново ухо – много едри и месети плодове
Фамилия – отлични вкусови качества, за суперранно производство
Чорбаджийски – традиционен български сорт, отглеждан за прясна консумация и туршии

Източник: Еагро ООД

Отговорете