Поливна система – как се прави

irrigation-garden-2

Съвети при проектиране и изграждане на автоматизирана подземна поливна система. Части на напоителните инсталации.

Преди всичко трябва  да уточня, че една поливна система е наистина много важна и полезна част както за градината ви така и за вас, защото тя осигурява  добрия вид на растенията и ви пести средства и труд.

Подземните автоматизирани поливни системи се състоят от следните елементи: водоизточник, електромагнитни клапани, програматор и датчик за дъжд, тръбна разводка, разпръсквачи и капков  маркуч.

Източник на снимките за поливни системи  – американската фирма в областта на напояването Hunter.

Водоизточника обикновено е помпа захранена от кладенец или резервоар с вода. Неговите най-  важни характеристики са дебитът и налягането на водата. За  озеленяване на градина с площ до 1 декар са подходящи помпи с характеристики –  дебит около 5 куб. м. на час и налягане – 5 – 6 атмосфери .

Електромагнитните клапани всъщност представляват кранове, които се управляват с електрически импулси от програматора.  Те се поставят на захранващата тръба в шахти като е добре да има спирателни кранове преди  шахтата . Чрез клапаните  поливната система се разпределя на отделни части / така наречените поливни кръгове /.  Програматора отваря и затваря всеки клапан като така последователно се напоява цялата поливна площ.

Управлението на поливна система се състои от програматор и датчик за дъжд. Програматорът изпраща към всеки клапан импулси, които го отварят  и затварят в определено време. Когато датчика за дъжд  подаде сигнал, програматора не отваря клапаните. Обикновено съвременните програматори имат много лесен интерфейс за настройка на поливната система.  Най важните елементи за настройка са часовете  на отваряне на клапаните и продължителността на работа на поливните кръгове.

Тръбната разводка представлява тръбите и фитингите , по които водата достига до разпръсквачите и капковия маркуч. Най – често се използват полиетиленови тръби , които се съединяват с тройници и колена една за друга.  Връзката към самите разпръсквачи става като на основната тръба се слагат водовземни скоби, от които с  по –  тънка и гъвкава тръба се достига до разпръсквачите. Трябва да се внимава тръбите да могат да пропуснат необходимия дебит на разпръсквачите на всеки поливен кръг. Препоръчваме ви за  дебит 4  – 5 куб. м. за час да използвате основни тръби поне ф 32. Гъвкавата връзка от основните тръби до разпръсквачите обикновено е ф 16 и нейната дължина е добре да е около 50 -60 см.

Разпръсквачите са два основни типа – роторни и дефлекторни. Те  се използват основно за поливане на тревния чим, а за декоративните растения се изгражда капково напояване. Правилното разпределение на разпръсквачите по тревната площ е определящо за добрата работа на поливните системи.

Роторните   изстрелват водна струя , която се върти от 0 до 360 градуса. В зависимост от дюзата роторните разпръсквачи за градински площи пръскат от 7 до 15 м. и имат разход на вода от 0.5 до 1.5 куб м. за час. Всяка фирма, която продава разпръсквачи , ви дава към тях таблица за това при какво налягане и дебит, коя дюза колко вода изразходва и на какво разстояние пръска. Много е важно да се пресметне как от наличния дебит се определя броя на разпръсквачите за един поливен кръг. За това се събират стойностите на потреблението на вода на всяка дюза в един кръг. Общия сбор трябва да е близък, но не по голям от дебита на водоизточника.

Дефлекторните разпръсквачи разпръскват водата ветрилообразно /водата се разпръсква като чадър в  кръг или сектор от него /. Те пръскат обикновено от 3 до 6 м. и харчат малко по голямо количество вода. Броят на разпръсквачите в един кръг се смята по същия начин като при роторните, но  трябва да се обърне внимание, че при различен ъгъл на отваряне една и съща дюза има различно потребление на вода. Примерно, ако дюзата е отворена на 90 градуса, изразходва 2 пъти по малко вода от същата дюза фиксирана на 180 градуса.  Всички характеристики на дюзите са отразени на таблиците към тях.

Поливната площ на един разпръсквач представлява най – често сектор от кръг. Количеството вода, което пада в центъра и в края на поливния сектор е различно, поради което за да има максимално равномерно напояване разпръсквачите се разполагат един от друг на разстояние радиуса им на поливане.

Капково напояване се използва  за поливане на растенията, като то разпределя водата икономично  и в дълбочина. Така се избягва повърхностната влага, която спомага за поникване на плевелите и мокрене на листата и цветовете, което пък благоприятства развитието на болести.

Капковият маркуч представлява тръба с определен брой капкообразуватели за метър. Той е гъвкав и се разполага близо до корените на растенията. Добре е на един извод да не връзвате повече от 200 м. маркуч и общо за кръг да не надвишавате 800 м. , в зависимост от наличния дебит.

Капковото напояване може да се изгради и като на мека полиетиленова тръба / ф 16 или ф 20 / се закачат капкообразователи с тръба ф 6. Всеки извод чрез специално колче се фиксира точно до корена на растението

Площта на градината се разделя на части, като всяка част се полива от един кръг. По цялата площ на един кръг растителността трябва да има еднакви нужди от вода /примерно разделяме градината на сенчести и слънчеви участъци/. Програматорът последователно пуска всички поливни кръгове и така системата напоява цялата зелена площ.

Основната цел на поливната система е да осигури максимално плътно и равномерно напояване на площта и даване на точно необходимото количество вода, което е много важно при поддръжката на градини. При неправилно изграждане и настройка на  напоителната системата може да има неблагоприятни последствия. Ето защо като се има в предвид и това, че всяка професия си има своите тънкости, ви съветваме да потърсите специалисти в областта на озеленяването и напояването.

източник: Вектор Еко Дизайн

ФИРМИ изграждащи поливни системи ще намерите  ТУК.

 

Отговорете