Стиловете в декоративната градина зависят до голяма степен от местоположението, големината и характера на терена, както и от възможностите, вкуса и желанието на обитателя. Това определя как да се устрои градината и какви елементи да включва. Всеки градинар мечтае за градина с големи дървета, ярки цветни лехи, живи плетове, розариуми, водоеми… И с готовност се бори за въплъщаване на своите идеи, забравяйки, че в градината, както и в човека всичко трябва да бъде хармонично. Затова, когато дойде време да оформите красиво настоящата градина на първо време е необходимо да определите стила и да решите кои от традиционните проекти ще съответства най-добре на вашите фантазии.
Английската градина е пейзажна. Нейната свободна планировка е призвана да подчертае достойнствата на природната зеленина и при необходимост да скрие недостатъците й. Дърветата и храстите са разположени в живописни групи, пътечките повтарят очертанията на релефа, а водата оживява пейзажа с плавно течаща река и спокойно гладко езерце. Такива участъци притежават естествена красота, която се постига чрез строги правила. Затова при проектирането й трябва да се отчетат дори сезонните изменения на цвета на листата, тревите и окраската на цветята.
Принципът на контраста е задължителен: тъмни дървета и храсти се редуват с ярки цветни лехи, а откритите полянки – със затворени участъци. Важна роля е отредена на градинските скулптури и аксесоари. Зимата те встъпват в качеството на основни акценти в градинските композиции и структурното пространство. Цветята в английската градина растат направо сред тревите, а моравата никога не се огражда с каменни бордюри. Днес в Англия са популярни диворастящите цветя и треви, папрати, цветни форми и обикновени бурени. Самите цветни насаждения нерядко напомнят весела мавританска морава, прошарена с ярки краски. Благодарение на това се създава особена атмосфера на свобода и естественост, която не е позната на градските жители.
Декоративната градина в различни стилове.
Испанската градина, която в последствие е получила името „мавританска“ (снимка) , е била създадена в южна Испания. Тъй като страната в течение на няколко века се е намирала под властта на арабите, болшинството от които изповядват исляма, това неминуемо се е отразило и в облика на градината. Водата при мюсюлманите символизира начало на живота и райско блаженство, затова в такива градини винаги има много водни източници. Фонтани и басейни, облицовани с камъни, цветна керамика или стъкло придават на тези градини приказен характер, а малки канали подчертават строгата геометричност на планировката.
Още една отличителна черта на испанската градина е неголямото патио (вътрешен двор) под открито небе. Характерно е със зелени галерии, увити с лози и виещи си рози. Дърветата и храстите в тези градини не се нуждаят от подстрижка и растат в обкръжението на ярки цветове и ароматни треви. За оформяне на пътечки и свободни площадки се използват декоративни настилки – плочи или натурални камъни. Всичко това придава на испанската градина особена изтъченост и изисканост.
Декоративната градина в различни стилове.
Френската градина на Лудвиг XIV (снимка) се счита за визитната картичка на стила, зародил се във Франция и достига разцвета си по времето на управление на Лудвиг XIV. Симетричност на планировката и резки отчетливи линии – това са главните особености. Специална роля се отдава на многочислените лехи, обрамчени с подстригани бордюри, в чиято вътрешност е разположен декоративен басейн, езеро, канал, фонтан или изискани цветарници. Често цялата панорама на такава градина се развива в една плоскост. Ако релефът на двора не позволява да се използва такъв ход, територията се оформя във вид на просторни тераси, които завършват с подпорни стени и се съединяват помежду си с широки стъпала. Тук преобладават растения, които добре се поддават на подстригване и са способни дълго време да запазят формата си. В нашите условия за формиране на френска градина подхождат туя, спирея, кисел трън, ела, клен, липа и декоративна слива и ябълка.
Декоративната градина в различни стилове.
Японската градина съчетава камък и вода. Подобен миниатюрен модел се осъществява на ограничено пространство с нискорастящи растения и дървесни видове. Тук няма нищо случайно, всичко има свой смисъл: и самите растения и реда на тяхното разполагане. Всеки детайл, дори и най-малкият, удивително хармонира с всичко наоколо и има своя символика. Прехвърленият през ручея мост олицетворява слънцето; бамбукът – устойчивост и търпение; борът – дълголетие; дъбът – сила; лотосът – мъдрост, а сакурата – духовната красота.
Основните елементи във всички японски градини са камъкът и вода. По каноните на будизма тяхното присъствие в японската градина е задължително. Камъните символизират „ян“ – мъжкото светло, активно начало, а водата „ин“ – женското начало, тъмно и пасивно. Японските градини се проектират така, че по време на разходка смяната на красиви пейзажи да става крачка след крачка. Пътечките тук не са прави, а извити и положени в кръг около централната част на двора. Особена забележителност на тези градини е каменната настилка, която служи за преход към ручей или езерце.
Декоративната градина в различни стилове.
Китайската градина е със строга йерархия и се отличава с главна централна композиция, около която в определен ред се разполагат останалите елементи. Градинските постройки обикновено са мостчета, беседки и стълби в ярки цветове – червен, зелен или жълт. Устройството на китайската градина напълно отговаря на учението Фен Шуй, проповядващо хармония в отношенията между човека и природата. Често в градините се създават кътчета, съответстващи на всички четири сезона на годината. В „зимната“ част се засаждат бор и други хвойнови култури. Пролетното кътче се украсява от цъфтяща сакура, бадем и теменужки, в летния кът са настанени дъб, бук, ясен, платан, а в есенната част – клен радващ окото със своята сезонна разноцветност. Фен Шуй потвърждава, че правилно организираното озеленяване помага за благополучие в семейството и успех в делата. За това в китайските градини присъстват три задължителни елемента: растения, декоративни възвишения и вода, представена във вид на ручей или езерце.
Автор: Мариета Тодорова
