Сладкият кестен достига до 500-годишна възраст.
Сладкият кестен (Castanea sativa) е широколистно дърво с мощна корона. В кафяви горски почви, богати на хранителни вещества расте най-добре. Сладкият кестен е влаголюбив дървесен вид. Той има добре развита на дълбочина и ширина коренова система. Тя го предпазва от щети при силни бури. Сладкият кестен (наричан още Ядлив кестен) на височина достига до 35 – 40 метра. А диаметърът на ствола достига около 2 метра.
Ядливият кестен е еднодомно растение. Мъжките цветове са събрани в съцветия. Всеки отделен цвят има 5-6 околоцветнилистчета, които са жълтозелени на цвят. Всеки цвят разполага с от 10 до 20 тичинки.
Плодовете му узряват от 4 до 5 месеца след цъфтежа на растението. При условията у нас узряват към средата на октомври. Оптималния си плодоносен капацитет дървото от сладък кестен достига, когато е на около 50 години. Плодовете му са богати на скорбяла, захари и мазнини, поради което се използват за храна от човека.
Предполага се, че сладкият кестен произхожда от Азия. Среща се в Южна Европа, Северна Африка, Кавказ, Мала Азия. Кестенът е сравнително топло-любиво растение, което изисква 6-7 месеца вегетационен период със средна дневна температура над 10°С, за да расте и плододава нормално. В България образува естествени насаждения в южната част на страната – по северните склонове на Беласица, Славянка, Пирин и Огражден. Най-компактни и големи са насажденията в Беласица. За кестеновите гори край Берковица в Западна Стара планина се смята, че имат изкуствен произход. От едно растение в пълно плододаване могат да се получат от 50 до 250 кг.плодове.
Сладкият кестен обикновено живее до 150-годишна възраст, но пределната му възраст е около 500 години. По-ранната смърт на сладкия кестен обикновено се причинява от гъбно заболяване, характерно за вида. Днес, вековни екземпляри могат да бъдат намерени във Великобритания и цяла Централна, Западна и Южна Европа.
Сладкият кестен, полезни свойства.
Ядливият кестен дори е бил основна храна за римските легионери. Френската култура също изобилства от сведения за сериозно залегналата използваемост на кестена като култура в кулинарията, още от времето на Луи XIV до наши дни. Кестените съдържат почти толкова витамин C, колкото най-видния източник – лимонът Богати са също така и на витамините B1, B2 и витамин A. Освен с витамини, кестените могат да се похвалят като притежатели на минералите – калий, магнезий, фосфор, калций, желязо, натрий. А също мед, силиций и флуор. Дефицитът им в организма често води до липса на настроение, обща отпадналост и умора. Листата на сладкия кестен са богати на витамин К.
