Смокиня – дърво без цвят

Smokinia-1

Смокините в древността са били символ на изобилие и аристократичност и са известни като „плодовете на боговете“. Твърди се, че са култивирани в Древен Египет.
Обикновената смокиня (Ficus carica) е дърво или храст и е разпространена в Средния Изток и цялото Северно и Южно Средиземноморие (от Афганистан до Португалия и Мароко).

Смокинята успешно вирее и в България – най-добри условия за това има в Пазарджишко-Пловдивското и Санданско-Петричкото поле, както и по Южното Черноморско крайбрежие. Растението не е взискателно към условията на средата, издържа на горещини и бедни почви, което го прави лесно за отглеждане. 


Смокиновото дърво няма цвят. Китайците наричат смокинята – „плод без цвят“. Всъщност плодът на смокинята се развива от специално адаптиран вид съцветие, което е съставено от множество цветове, които просто не се виждат. То е почти затворено, с малки до 1 мм цветчета, подредени по вътрешната му повърхност.
Състав на смокините. Съдържанието на витамини в смокините е много малко, но за сметка на това те имат много богат минерален състав. Те съдържат калий, калций, натрий, желязо, магнезий, фосфор. Все пак в смокините има умерена доза витамини – К, В1 и В6. Смокините имат най-високото съдържание на фибри сред всички плодове и зеленчуци. Само една смокиня осигурява 20% от препоръчителната доза фибри на ден.

В 100 г пресни смокини се съдържат 25 калории, а в 100 г сушени смокини има 100 калории. Малко известен факт е, че смокините съдържат химикалът псорален, който е бил използван в традиционната медицина в продължение на хиляди години за лечение на болести, свързани с пигментацията на кожата.
Смокинята встъпва в плододаване 3-4-та година след засаждането и плодоноси 50-60 години. В топлите страни се срещат смокинови дървета, които достигат над 300-годишна възраст.
Всички зелени части на смокиновото дърво при нараняване отделят лепкав млечнобял сок, който на въздуха се втвърдява и образува каучукоподобно вещество.


Най-широко използваният, бърз и лесен начин за производство на посадъчен материал от смокиня е вкореняването на резници. Материалът за резници се събира от здрави, добре развити дървета, своевременно преценени по студоустойчивост, време на узряване и качество на плодовете.

От едно 6-7-годишно смокиново дърво могат да се получат над 150 резника. Резниците се събират от есента – непосредствено след листопада, до пролетта. В местата, където няма опасност от измръзване, по-добре е резниците да се нарязват през пролетта, след набъбване на пъпките, т.е. когато започва формиране на растежни ауксини. Практиката показва, че такива резници имат най-висок процент вкореняване.

Коментари (1)

Отговорете