Восъчно цвете

Vosachno cvete 1
Природата има невероятната способност да създава перфектни и очарователни форми, а по отношение на цветето, което е героят на настоящата статия – тя е разкрила целия си потенциал. Наименованието му е пряко свързано с външния му вид – на пръв поглед растението изглежда, че е ценен експонат от музей за восъчни фигури. Ето защо този вид хоя (Hoya carnosa) е наречена „восъчното цвете“ или „восъче“ – едно чудесно катерливо растение, което пренася  в нашия дом екзотичната атмосфера на родните си земи, които се разпрострират из югоизточните части на Азия, Полинезия, Австралия. Отличава със звездовидни цветчета, събрани в кълбовидно съцветие, решени в бели или розови нюанси. Като преимущество към техния съвършен вид добавяме и благоуханния аромат, който щедро струи от восъчните цветове. Стъблата са покрити с овални тъмнозелени листа и могат да достигнат дължина от няколко метра.

Любопитен е фактът, че восъчето е епифит – в естествения си хабитат расте върху дървета, които използва за опора и чрез чиято корона бива предпазено от силния светлинен поток. То не паразитира, а се храни самостоятелно от заобикалящата го органична материя. Водоизточници са дъждовете, стичащата се от клоните на дърветата вода и понякога влажността на въздуха. Интересна особеност при този вид растения е, че те притежават специфични слоеве върху корените си, които абсорбират и складират водата за бъдеща употреба.  Други епифитни цветя са орхидеите, свекървиния език (епифилум), бромелиите, коледничето.

По нашите ширини восъчното цвете се отглежда предимно като стайно растение, въпреки че през летните месеци вирее добре и навън, стига да е предпазено от жарките слънчеви лъчи. Най-подходящото местонахождение е това, на което има поне 4 часа непряка светлина дневно. Спокойно можем да кажем, че хоята обожава сутрешното слънце. Недостигът на светлина рефлектира негативно върху цъфтежа, а директната такава може да изгори растението. Ето защо е от значение да се постигне златната среда – достатъчна и непряка осветеност. Восъчето не толерира студа и теченията – температурите под 8° могат да причинят увреждане, което е вероятно да се случи и при температури над 27°. Оптималната среда за восъчето е  между 18 и 22°. Не излагайте цветето на контакт с отоплителни уреди или системи, тъй като горещият въздух от тях може да провокира изсушаване.

Хоята е влаголюбиво и вечнозелено растение. Поддържайте високи нива на въздушната влажност и умерена влага в почвата. Хубаво е периодично да оросяваме листната маса, като я пулверизираме с чиста вода. Тъй като восъчето е пълзящо цвете, е необходимо да осигурим подходяща опора или конструкция, по която то да се катери или увива. Може да се засади още и във висящи саксии, като каскадният ефект е наистина невероятен.

Напояването е може би един от най-важните моменти в грижите по това растение. Поливките трябва да са регулирани и да се прилагат при засъхване на горния слой на почвата. Препоръчва се водата да бъде със стайна температура. От март до октомври се полива по-често, но по малко. Имайте предвид, че восъчето складира водни ресурси в своите листа и ако прекалявате с поливките, вероятността от развитието на гъбични заболявания се увеличава многократно. Бъдете внимателни и по отношение на другата крайност – не бива да се допуска дълготрайно засушаване, защото то също води неприятни последствия след себе си. Със застудяване на времето напояването се намалява до ограничаването му през зимата (до веднъж на 10-15 дни), когато восъчето преминава през своя период на почивка.

Почвата трябва да е богата на хранителни вещества и задължително да е добре дренирана. Водата не бива да се задържа в субстрата, защото това ще доведе до създаване на предпоставка за развитието на гъбични заболявания и последващото загниване на корените. Примерната почвена смес е лека и е съставена от градинска почва, листовка, угнил оборски тор. Идеални добавки към нея са пясъкът и горската почва (отлично се отрязава леката киселинност). Растението се пресажда веднъж на 2-3 години в периода от февруари до май месец. Хоята обича тесните пространства и малките саксии.

Подхранването се извършва през пролетта и лятото, веднъж на всеки 15-20 дни и винаги с напояването. Опитните градинари ни съветват да започнем с него, когато забележим наличие на нов растеж. Удачни са течните торове за цъфтящи растения, които са богати на елемента калий. През есента и зимата торене не се извършва. След приключването на активния сезон, можете да направите подрязване (през октомври или ноември месец).

Размножаването се реализира чрез вкореняване на резници в края на пролетта или в началото на лятото (в месеците юни и юли). Резниците се взимат от връхните части на възрастните стъбла и са с дължина около 10-15 см. Премахват се долните листа и се оставя само една двойка от горните такива. Засаждат се в малки саксийки или кофички в смес от торф и пясък. Успешното коренообразуване се осъществява при температури около 20° и при влажна среда – покрийте резниците с буркан (за повишаване нивата на въздушната влажност) и поливайте при засъхване на горния слой на почвата.

Другият вариант е да поставите резниците в чашки или бутилки с вода (не бива да са огромни по размер, тъй като поставените в големи количества вода резници, загниват), така че листата да не се докосват до водата и да изчакате реализирането на процеса. Препоръчително е един резник да бъде самостоятелно натопен в един от избраните съдове. След като коренчетата достигнат 5-10 см дължина, нововкоренените восъчета се засаждат в малки саксийки в подходяща почвена смес. Младите хои не цъфтят през първата година.

Казват, че хоята е цвете за търпеливите градинари. Преобладаващото мнение е, че едногодишните растения не цъфтят, а цъфтеж можем да очакваме едва от екземплярите с над 2-годишна възраст. Добрата новина е, че веднъж започне ли да цъфти восъчето, то ще ни дарява с внушителните си цветове всяка година. Цъфтежът е продължителен, като започва от месец март и продължава чак до октомври, а понякога и до ноември. Ароматът, който нежно струи от грациозните цветове, е с тропически и сладки нотки, като неговата интензивност се увеличава през нощта. В естествена среда на това растение цветовете биват опрашвани именно в тази част от денонощието от нощните птици и летящи насекоми. Липсата на цъфтеж се обуславя най-вече с неосигуряването на подходящи условия за живот – основните причини за това са недостатъчното количество светлина и засушаването.

След прецъфтяването не отрязвайте и не почиствайте изсъхналите цветове. Това е наложително, тъй като хоята разцъфтява отново на същото цветоносно стъбло и ако го премахнете, ще възпрепятстване повторния цъфтеж. Периодът на почивка започва обикновено през октомври или ноември и продължава до март. В тази фаза от годишния си жизнен цикъл растението възстановява силите си и се подготвя за новия активен сезон. Eто защо то трябва да бъде оставено в покой – това означава, че не се тори и  поливките са строго ограничени.  Подходящите температури за тази фаза са около 12° – по-високите от тези градуси ще рефлектират върху цъфтежа. Следващото видео показва една красива и богата на цветове розова хоя:

Основните проблеми при восъчето са свързани с прекомерното напояване, преките слънчеви лъчи и ниските температури. Развитието на гъбични заболявания се провокира от виреенето в постоянно мокра среда и/или преполиване. Пожълтяването и последващото опадане на листата сигнализира за засушаване и/или много високи температури. В същото време това може да е знак и за преполиване. Намалете поливките до засъхване на почвата. Кафявите петна по листата означават, че цветето е изложено на пряка слънчева светлина, която буквално ги изгаря. Сред възможните вредите се нареждат листните въшки. Moжете да се справите като ползвате сапунена вода.

Отговорете