Магданоз – вълшебника в зеленчуковата градина

Магданоз – вълшебника в зеленчуковата градина.

Магданоз (Petroselinum hortense)
Магданозът произхожда от Средиземноморието и по-точно остров Сардиния. Днес все още се среща като диворастящо растение в Югоизточна Европа, Западна Азия и северна Африка, а като културно растение е завладял почти целия свят.

Подправката магданоз е двугодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни. Отглежда се предимно като зеленчукова култура. Образува вретеновиден корен, отвън жълтеникавобял до бледоканелен, а в разрез – белезникав. Цялото растение има приятна специфична миризма. Стъблото е голо, набраздено и високо от 30 до 120 сантиметра. Листата на магданоза са двойно и тройно перести, отгоре лъскави, тъмнозелени, с дълги дръжки. Цветовете са събрани в сенниковидни съцветия и се появяват през втората година в жълтозелени багри. Плодът е сивозелен, яйцевиден, разпадащ се на 2 половинки.

Сортове. Известни са две форми на растението – листен и кореноплоден магданоз. От листния у нас се отглеждат „местен” (от България), „Листен” (от Франция), „Берлински кореноплоден” (от Германия) и „Фестовал 68”, който е наш хибрид между магданоз и целина, по-високодобивен е и се засява в култивационни съоръжения, както и за ранни и предзимни посеви.

Магданоз – вълшебника в зеленчуковата градина.

Съдържание. Плодовете на растението съдържат етерично масло, което му придава специфичен приятен аромат и в което откриваме апиолова киселина, миристицин, кумарин, бергаптен, апигенин и други съставки. Листата и корените са богати на растителни масла, захари, слуз, макроелементи (калий, калций, фосфор и магнезий), микроелемнти – най-вече цинк, но още и мазнини, белтъчини, целулоза, азотни вещества флавоноидите лютеолин, апегинин и още витамин С (180-250мг%), вотамин А (до 10 мг%) и други.

Отглеждане.

Магданозът е студоустойчиво растение. Семената никнат и при 2 градуса над нулата, а младите поници понасят повече от минус 9 градуса С. Възрастните растения спокойно презимуват под снега. Затова може да се засява и в късна есен и през ранна пролет. Но растението е светлолюбиво. Ако се отглежда на сенчесто място, растежът се забавя, листата пожълтяват, а което е по-важно – ароматът намалява. И влаголюбиво растение е магданозът. Липсата на влага забавя никненето. Затова ранната сеитба през пролетта, когато има достатъчно влага, гарантира получаването на добър добив. Излишъкът на вода в почвата влияе отрицателно.

Торене и почви. Растението може да се отглежда на почви, които не образуват кора и които имат достатъчно хранителни вещества и влага. Не понася тежките уплътнени и със слаба водопропускливост почви. Не понася и торенето с пресен оборски тор. За предшественици предпочита окопните култури, които са били богато наторявани. Добре вирее и след бобовите култури, които обогатяват почвата с азот. Минерални торове се внасят веднъж преди сеитбата и втори път през вегетацията.

Магданоз – вълшебника в зеленчуковата градина.

Засяване. Засяването става на чисти от плевели места, иначе семената никнат бавно. Преди сеитбата мястото се наторява с 300-400 кг полуразложен оборски тор, 1-2 кг амониева селитра, 4-5 кг суперфосфат и 2-4 кг калиев сулфат за 100 кв. м, прекопава се с права лопата или се изорава на дълбочина 25-30 см още през есента, заравнява се и се подготвят лехи или тирове. Сее се плитко (на 1-2 см) и на редове, които са на разстояние 15-20 см един от друг. За 100 кв.м са необходими 80-100 г семена. Това са норми за личните градини, но магданозът се отглежда и в държавни и фирмени градини, където от 1 декар се получават 25 000 – 30 000 връзки по 100 грама. А колкото до нормата за торене и количеството семена за един декар, достатъчно е да умножим посочените по-горе норми по 10.

Семена. Добре запазени семена на магданоза имат силен мирис. И това е един от показателите, че могат да се сеят, а още по-важно е, че ще поникнат. Много често любителите градинари засяват магданоз от собственоръчно събрани семена. Нищо лошо няма, само трябва да знаят, че зле съхранени семена бързо губят кълняемостта си. Най-добри са семената, събрани предишната година, по-несигурно е поникването от събраните преди две и повече години. Преди засяването е нужно семената да се помиришат. Колкото по-силно миришат, толкова са по-добри за засяване.

Магданоз – вълшебника в зеленчуковата градина.

Магданоз в саксия. Има два варианта за отглеждане на магданоз в саксия: от семена и чрез корени. За семена се предпочита сорта Фестовал 68 – много родовит и образува буйни, едри и добре облистени розетки. Засява се в по-голям съд или саксия, сандъче. Използва се обикновена почва или почвена смес, каквато се продава в зеленчуковите магазини. Семената се разпръскват равномерно по цялата площ или се пускат в тясна браздичка, дълбока около 10-15 сантиметра. След това се зариват и повърхността леко се притиска с ръка или дъсчица. Поставя се на слънчево място, полива се и се чакат първите кълнове.

Ако засаждането на магданоз в саксия става чрез корени, извадени от градината, то съдът в който се слагат, трябва да бъде по-дълбок. За изваждането на корените се използва права лопата и се следи да не се наранят. Засаждат се веднага или поне същия ден. Ведна саксия могат да се сложат няколко корена, както разстоянието между тях е 4-5 см и по-голямо.

Магданоз – вълшебника в зеленчуковата градина.

Важно! Саксиите (съдове), в които ще се засажда магданоз, трябва предварително да са обеззаразени, отдолу да имат отвор, който да позволява свободно изтичане на водата. В противен случай има опасност от мухлясване на почвата и загниване на корена (семената).
Още няколко думи за магданоза в саксия. Засят в сандъчета или кашпа, той ще краси не само трапезата през зимата, но и целия дом. Негова свежа зеленина придава уют на стайните помещения и терасата. Особено декоративна е комбинацията от три сорта) къдрав (немски), листен и обикновен магданоз. Посажда се от семе. Подстригва се с ножица, за да има еднаква височина. Възстановява се бързо, като се подхранва с нишесте и пудра захар, след което се полива по-обилно.
Беритба На това растение почти всичките му части се използват: зрелите плодчета, цъфтящите стръкове, листата и корените.
Магданоз.

Листата от магданоз се запазват продължително време пресни и зелени, като се поставят в полиетиленова торбичка, която се издува с въздух, завързва се отгоре плътно и се държи в хладилника. Ако са повехнали, държат се предварително 30 минути във вода със стайна температура (20 градуса С)

Магданоз – вълшебника в зеленчуковата градина.

Болести и неприятели. Растението често се напада от морковената муха. Това е стар неприятел не само на магданоза, но и на всички овощни и зеленчукови растения. Зимува в неприбраните корени или в почвата на дълбочина 4-10 см. Излюпва се рано през пролетта.
Борбата срещу морковената муха е трудна заради скрития и почти незбележим начин на живот. Но може да се намали нейното поражение, ако почвата се обработва добре през пролетта и механически се унищожават намиращите се в нея мухи. По-къните прекопавания пък унищожават снесените в почвата яйца. Освен това препоръчва се по-ранна сеитба на магданоза. За да се намали заразата повредените растения се унищожават.

Използване.
Като подправка. Най-популярната и най-често употребявана тревна подправка. Листата и корените се използват пресни и изсушени.
Като лекарство. Магданозът притежава един от най-силно действащите сокове. Не бива да се пие само сок, по-добре е да се смесва със сокове от моркови или спанак. Суровият сок на магданоза подобрява кислородния обмен и поддържа функциите на надбъбречните желези. Използва се при камъни в бъбреците и пикучния мехур, при хефрит и други заболявания на бъбръците, подобрява зрението, намалява кръвното налягане. Външно: за лапи при лунички и петна по лицето; за компреси при циреи, отоци и ужилване от насекоми; за миене на главата от пърхут.

Като козметика. Като козметично средство магданозът е познат отдавна. И днес се използва магданозен лосион за чувствителна кожа. Магданозен компрес действа освежаващо и успокояващо на кожата.
Като фитонцид. Магданоз, засят около ягодите, не допуска голи охлюви в в тях.

По материали от zeleno.bg